От Авторката
Скъпи читатели,
Написването на „Разделената земя: Македонска Голгота“ не беше просто творчески процес, а дълг. Пътуване в една рана, която все още кърви в историческата памет на българския народ. Темата за Македония, за нейната насилствена подялба и за страданията на българите там е толкова болезнена и сложна, че докосването до нея изисква не само исторически познания, но и дълбоко съпреживяване.
Исках да разкажа тази история не само като писател, но и като българка, която чувства тежестта на миналото и несправедливостта, сполетяла стотици хиляди наши сънародници. Исках да дам глас на онези, чиито гласове са били заглушавани десетилетия наред под чужда власт – гласът на македонските българи, чиято съдба беше брутално прекършена от геополитически игри, алчността на съседите и страха на Великите сили от обединена и силна България.
Защо беше разкъсана тази земя? Защо един народ, обединен от език, вяра, култура и самосъзнание, беше разделен между три държави? В романа се опитах да покажа сложния възел от причини: вековните стремежи на Сърбия и Гърция към териториално разширение за сметка на българското етническо землище; тяхната агресивна пропаганда и политика на денационализация; стратегическите интереси на Великите сили, които в Берлин (1878) и Букурещ (1913) предпочетоха да създадат изкуствени граници и да обрекат на страдание милиони, вместо да позволят осъществяването на българския национален идеал, роден в Сан Стефано. Санстефанска България, макар и просъществувала за кратко на хартия, остана като символ на справедливостта и като вечен укор към онези, които я разкъсаха.
Чрез съдбата на семейство Петкови от Охрид – събирателен образ на хиляди реални семейства – опитах се да вдъхна живот на сухите исторически факти. Да покажа как големите исторически събития – Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, последвалата подялба и асимилация – се отразяват върху живота на обикновените хора, рушат домове, разделят семейства, убиват надежди. Да покажа героизма, но и трагедията; вярата, но и отчаянието; любовта към родината, но и болката от нейната загуба.
Знам, че Македонският въпрос е сложен и все още предизвиква спорове и различни интерпретации. Този роман не претендира за единствената историческа истина, но разказва историята от гледната точка на българското страдание и българската национална кауза. Целта ми беше да събудя съпричастност, да напомня за цената на националните идеали, предателствата и външните намеси, и най-вече – да не забравяме. Да не забравяме хилядите знайни и незнайни герои и мъченици, които платиха с живота си за правото да се наричат българи.
Македония остава не просто географско понятие или исторически спор. Тя е жива част от българската душа, люлка на нашата духовност и държавност, една незараснала рана, която ни напомня кои сме и откъде идваме. Надявам се "Разделената земя: Македонска Голгота" да допринесе за съхраняването на тази памет. Защото докато помним, тяхната жертва няма да е напразна.
Пролог: Македония.
В края на деветнадесетото столетие и в зората на бурния двадесети век това име отекваше с различна, често зловеща сила из канцелариите на Великите сили в Европа и по прашните мегдани на Балканите. За дипломатите във Виена, Лондон, Петербург или Париж то беше „Македонският въпрос“ – сложна геополитическа главоблъсканица, разменна монета в игрите за влияние, удобен претекст за намеса в съдбините на разпадащата се Османска империя. За младите, амбициозни балкански държави – Сърбия и Гърция – то беше блян за разширение, „историческо право“, жадувана територия, чието преобладаващо българско население трябваше да бъде или отречено, или насилствено претопено.
