Пролог
Антарктида. Земята на тишината, бялата пустиня, която от хилядолетия е пазела своите тайни под ледената си броня. Сега, с всеки изминал ден, тази броня се топи, разкривайки скритото – не само за научните любопитства, но и за човешката алчност и надежда.
Върху сивия небосвод се стрелкаше бясна буря. Вятърът, като озверял звяр, свиреше през останките от някогашна научна база, отдавна изоставена, но все още пазеща следи от човешко присъствие. В тази адска обстановка, в дълбините на един леден тунел, прорязан в дебелия пласт на леда, група от хора, облечени в термозащитни костюми, се подготвяше за последен опит.
Начело стоеше Елиас, лицето му озарено от нетърпение и решителност. Очите му, които отразяваха студения блясък на флуоресцентните лампи, светеха с дива страст. От дете той беше обсебен от легендите за Криос – мистериозната цивилизация, която според слуховете, е обитавала тези земи преди хиляди години. Цивилизация, която сякаш беше изчезнала безследно, оставяйки след себе си само руини и загадки.
До него стоеше Алиса, млада лингвистка с интелигентни очи, приковани към древните символи, гравирани по стените на тунела. Тя беше отговорна за дешифрирането на забравения език на Криос, език, който криеше тайните на тяхната технология и съдба.
"Готови ли сте?" – извика Елиас над шума на бурята.
Джейкъб, пилотът и механикът на екипа, кимна енергично. "Машините са заредени, господин Елиас. Готови сме за каквото и да ни поднесе Антарктида."
Майкъл, езотерикът, който познаваше мистичната природа на Криос, мърмореше молитва под носа си, очите му затворени. "Да се надяваме, че енергийният щит ще издържи. Не смеем да си позволим да се провалим."
Елиас се обърна към древния вход, издялан в леда. Той беше украсен със сложни геометрични фигури, които сякаш пулсираха със слаба, призрачна светлина. Това беше вратата към забравения свят, порталът към тайните на Криос.
"За Криос!" – извика Елиас, поемайки дълбоко въздух.
След миг, вратата се отвори, разкривайки тъмна бездна. Отвътре лъхаше студен въздух, смесен с непознати аромати. Единственото, което се чуваше, беше бързото биене на сърцето на Елиас.
Вратата зейна широко, приканвайки ги да влязат. В далечината, настъпваше нещо ново, нещо, което обещаваше да промени света, и не само този на Елиас. Върху Антарктида, в сърцето на ледената пустиня, започваше да се развива история, която щеше да промени бъдещето. История за изгубена цивилизация, забранени знания и борба за оцеляване.
Глава 1: Ледената пустиня и първите следи
Вятърът беснееше. Антарктида се бе разбудила от вечния си сън, приковавайки екипа на Елиас в своята жестока прегръдка. Дните бяха дълги, но изпълнени с мъгла и ослепителна белота, а нощите – безмилостно студени, обгръщащи всичко в леден воал. Времето се превърна в враг, отброяващ всяка минута, докато руините на древната база „Нова Надежда” бяха обсадени от виелици и наближаващия тъмен мрак.
Елиас се бореше с поривите на вятъра, докато водеше екипа през ледения терен. Високите сгради на базата бяха само сенки в мъглата, но той познаваше всяко пукнато стъкло и ръждясала плоча, въпреки че преди никога не беше стъпвал там. Картите и проучванията, направени от неговия баща, легендарния полярен изследовател, му бяха служили за компас.
"Джейкъб, положение?" извика Елиас, надвиквайки бурята.
Джейкъб, увешен в здраво закрепен костюм, се опитваше да запази равновесие на ледената повърхност. "Видимостта е нулева, Елиас! Радарът улавя нещо, но е като да гледаш през бързо вървяща река. Трудно е да се определи какво е."
"Алиса, има ли напредък с превода?" попита Елиас, обръщайки се към жената, която бе решила да го последва в тази луда експедиция.
